Къде, по ангелите, ми е мнението? Part1

Това е форум направен от садисти за мазохисти. Това е най-фината садистична игра, която някога е измислило човечеството, даже не и човечеството, а само отбрани индивиди, притежаващи изконно, измагарено и измулено право да се разпорежда с хорските мнения. Мислите си, че сте свободни да пишете ли!? О, не. Това е най-тънката част от садистичната игра – като котка, която си играе с мишка – оставя я на земята и чака да тръгне на някъде преди да я хване. След това я пуска да отиде малко повече и пак я хваща. Котката във всеки един момент знае къде е мишката и я контролира с половината от четвърт движение (всъщност е съвсем леко малко по-малко, но при пресмятането калкулаторът ми каза, цитирам: „Еби си майката с тия шибани дроби, аз отивам да пия бира”, така че го заквадратнихме на толкова). Въобще, котките са най-големите садисти в животинското царство – не ми ли вярвате? Идете на село при роднини, познати, любовници, непознати, някакви, които гледат котка, изчакайте котката да хване някой мишок и наблюдавайте играта му. Няма по-садистично нещо от котката и когато й омръзне, го изяжда. Поне да му беше завряла 5 лева в задника и да го изпроводи да си ходи по живо, по...ъъъ...е, не толкова здраво, но поне ми схванахте идеята. Та така и тук – модераторите са едни котенца, админите са едни коткозили (някъде из тарапаната мернах един гепард, но понеже нали е много бърз, не можах да му установя ориентацията). Оставят хорицата (или каквото там се е регнало – все пак, в интернет, никой не знае, ако в действителност си куче (само женските набързо се издават, но това е отделна тема)). Та както вече се опитах да кажа, тъй де, напиша и се отплеснах – оставят те...ъъъ...регнатите потребители... да, това звучи по-точно J, та оставят ги те да се регнат, да си напишат това-онова и после...шааат с големата брада отсичат и с брадвата помитат...ъъъ, да де, обратното, абе все тая – трият мненията на хората по-усърдно от тийнейджър порното от компа, когато за пръв път прави секс с гаджето си. Но не ти казват, че са го изтрили, о, нее, няма такова нещо, даже нарочно ти слагат брояч в профила, че да си мислиш, че мненията ти още седят. И ти си седиш спокоен на ... хмм... там каквото обичаш да седиш обикновено, когато се ровиш из сайта и си викаш спокоен – „Ех, казах ли им го, ей, как готино им го казах, толкова си се радвам на себе си, че чак ми иде да си посегна... май ще си пусна ваната да се пълни” и самодоволно решаваш да си провериш великото творение, докато ваната се напълни и тогава...тилт, демек кур, като този изписан по стените насам-натам, но по-голям, по-реален, по-истински, по-заплашителен, по-ужасен, с по-изпъкнали венички и въпреки това, все още само в съзнанието ти, а ти си ужасната дупка, в която той ще те/се натика, когато го осъзнаваш, когато виждаш какво са направили с великото ти творение. А TE седят отстрани и се хилят. Мислят си: „Ето поредния паднал в капана ни, колко сме подли и лоши и непослушни само, нях-нях! Иде ни сами да са напляскаме чак. Хмм, дай да го свършим, така и така му преебахме ваната на човека, дали да не му звъннем и да го питаме дали можем да я ползваме вместо него!?”

И за това пиша това – за да ви предупредя за ТЯХ. Тези, които не бива да се споменават. Само ще вметна, че в Библията пише за тях и предупреждава да се пазим от тях, да не попадаме при тях, но кой ли ги слуша. Това е като децата и майките им – когато са на 20 си мислят „Какво ли знае майка ми за живота!?”, а на 30 – „Защо не послушах мама!?” Те са зло, те са садисти, те искат да страдате... и преди да сте се зарадвали от мисълта, искат да страдате по начин, по който определено няма да ви хареса! Те са лоши, пазете се, не си публикувайте мненията, за да не могат да ви ги трият. Тогава ще се ядосат, ще изпаднат в абстиненция и ще започнат сами да си пишат и да си се трият! Само така, докарайте ги до там да си трият собствените мнения, да станат като котки, които не просто са си гонили опашките, ами са ги и стигнали и захапали! Смърт на врага! Долу триячите! За живот без гумички и коректори!

For My Little Rose...

Scarlet like blood are the thorny Roses
And the Wolfman becomes frenzied by the crimson Moon.
Is this why Wolves so much crave for Roses?
For their undying, yet hurting beauty when they bloom?
Or is it fragility beneath that lures the Hollows,
One shall never know why this track He follows...

You need it, you crave it
Endorphin
Yes, you can take it from sweets, but it is not as satisfying
Yes, there’s another way to obtain it
Sweeter than any candy...
Your resistance is in vain
Why resist, when you need it as much as I do?
Let me make you produce it, I hunger for you endorphin
and thou lusts for mine
There's pleasure in obtaining it, and even bigger pleasure when devoting it
Endorphin
We all need it, we all crave it
There might be pain, but it just makes you crave it more.
The more you produce, the more you consume, the more you consume, the more you lust for
Because it is all endorphin
There are numerous ways to produce endorphin, but only one will satisfy
And only with one you can have all that you want
Because that’s what you want – endorphin
Neither morphine, nor caffeine – you don’t want to be sober, sober makes you miserable
You want the illusion, you hate the reality
but it is not an illusion - it is as much real, as anything else
Give me my endorphin, and I’ll give you yours.
Why care for war, starvation, salvation?
All I want, all I desire is the temptation
Of endorphin intervention!
You need motivation and creation to succeed?
No, you need just to suck.
Suck my neck, to take my endorphin, suck my lips to take it more
Forget the dopamine, take the endorphin!

Пиячи

/Това го писах преди близо 10г. :)))

Я сипи, дядо, грозданка,
С теб да пийна – подпийна
С глътки юнашки, пияндушки,
Глътки кат’ вехта пияница
За Чавдар страшен пияча,
За Чавдар вехта пияница –
Синът на Петко Мезето!
Да пийнат моми и момци
По кръчми и таверни,
Пиячи от планините,
И мъже в хладни механи:
Какви вина е раждала,
Раждала, ражда и сега
Българска асма юнашка,
Какви мезета е хранила,
Харанила, храни и днеска
Нашата кочина хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
Пиянски песни да слушам,
А сам за режим да пея
За режим, дядо, сухиндолски
И за свойте си кахъри,
Кахъри, трезви ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
Ала сипи – не бой се, –
Аз нося на пиене юнашки,
Стомах имам здрав загорски
Та’ко ме никой не почерпи,
Бутилка ще се понесе
По кръчми и по механища –
Кръчмаритее ще я поемат,
Келнерите ще я донесат
И трезвеността ми ще мине,
Трезвеността, дядо, от липса на пиене!
Пък който иска, да пие –
Тежко му, нима ще кажа?
Юнакът неизпито пиене не търпи –
Ала съм думал и думам:
А бе, ти мене уважа’аш ли мъ,
Уважавам, който умее
За чест и слава да пие –
Доброму добро да почерпи,
Лошия с празна бутилка по глава, –
Пък ще си пийна чашата!

За спорта или по-скоро за липсата му...

21 Януари 2008, 08:46 Публикувано в Спорт 0 коментара , 312 прочита


Това са някои мои нахвърляни мисли, които мислех да превърна в нещо като есе и евентуално да го изпратя за конкурса, но сега засега ще се огранича с груб и недовършен вариант тук...

И каква стана тя? Технически напредък - давай; цивилизация - супер; улесняване на живота - какво по-хубаво от това!
Е да де, ама не де. Да видим какво ни отнеха тези неща. Първо движението. Повечето хора в наше време ги мързи да се движат. Ако можеха щяха да ходят с колата и до комшията. Както се изрази един познат, (който уж беше боксьор!): "Аз ходя докато си стигна до колата"... така-а-ам. Браво. Проблема е, че не е единствен. Но дори и тези без коли приемат подобни стереотипи. Следствието: "Уф, много е далече, не ми се ходи" - казано във връзка с нещо, отдалечено на около 250-300 метра.
Добре. Второ следствие, същия младеж на възраст 18 или 19 години известно време след това го виждам да носи един чувал с дърва за огрев. Не, излъгах, не го носеше, влачеше го с две ръце по земята. Явно му тежеше. Дотук нищо необичайно, ако не броим факта, че чувалът пълен тежи 15, максимум 20 кг, а той го беше напълнил малко над половината. Мдам-м. Сега ще запита накой какво общо има ходенето с физическата сила. Ами може би, ако обичаше да се разхожда, би му харесвало да извършва и друг вид дейности, свързани с физическо натоварване (то пък ходенето едно товарене, ама нейсе) следствие на което мускулите му не биха атрофирали ЧАК толкова много.
Лични наблюдения - някой чака автобуса половин час, при условие че вижда какво е задръстване, и знае, че автобусът ще се забави доста, след което ще му трябва още поне толкова за да стигне до мястото, до което ще пътува - 6-700 метра по нататък, т.е. разстояние, което аз изминавам за няма и 5 минути...
Иначе тук в наш'та мила родина всичките са пиячи, биячи и еб... тенекеджии и са най-големите разбирачи, що се отнася до политиката, спорта (или поне футбола), колите и жените.
За мое най-голямо съжаление деветото следсвтие от Закона на Мърфи е в пълна сила: ("Природата винаги е на страната на скрития дефект") и комбинирано със закона за всеобщата свинска гадост се получава доста кофти резултат. Тя природата си взима своя дан - не са никак малко некролозите на хора на по 40-50 години. 10-15-20 % са заболяли от нещо не лечимо или просто са родени със някакви проблеми (бях чувал за един пич, на който доктора му забранил фитнеса, защото се оказал с някакво вродено заболяване на сърцето и при по-голямо натоварване можел да получи инфаркт). Хубаво, да речем, че и такива ги има - те не са виновни, към този процент спадат и жертвите на случайни куршуми от престрелки, обири с кофти последици, убийства, катастрофи, катастрофи в комбинация с некадърни доктори от спешното, торнада, разярени съпруги и пр. Останалите просто са 'фърлили топа в следствие на своя мързел под една или друга форма - маста им дотолокова се е пропила в тялото, че се е наслоила и по вътрешността на вените. Или от това обездвижване така са се изнежили, че освен атрофиралите мускули и мозъци, имунната им система до такава степен се е разюздила, че и най-леката настинка ги кара да гълтат килата хапчета и да прекарат поне седмица на легло...

нещо огладнях, а и музата ми като че ли се изпари... по нататък ще довършвам...

За едната чест...

29 Януари 2008, 13:45 Публикувано в BgLOG 5 коментара , 366 прочита
Етикети: чест


Чест... как звучи само... а колцина знаят значението на тази дума... дума... дори думите не са това, което бяха... съвременното общество поруга и изгуби смисъла на всичко, останаха само голите обвивки на думите, и те лишени от смисъл, като празен пашкул на пеперуда, отдавна загинала в обвивката си, която веч не ще види бял свят... намират се хора, които могат да кажат що е то чест, без да поглеждат първо в речника, всъщност броя им е горе-долу колкото на хората, които знаят що е то речник и има ли то почва у нас... а колко от тези, които знаят какво е това чест я уважават, почитат и най-вече притежават?? Като процент сигурно са много по-малко от тези, които са чували тази дума...

Всеки те гледа в очите, дава ти дума, а на края при първа възможност се отмята. Което е по-лошото - смята го за съвсем нормално. Затова са измислени и договорите - хората са видели, че думата на другия не струва нищо и са потърсили начин да се подсигурят.
Забелязвам, че това да си държиш на думата е много вреден навик. Вреден е, защото започваш да изискваш, или поне да очакваш, това и от другите, и съответно, понеже шанса да го получиш в повечето случаи е с отрицателни стойности, то и последствията за душевното ти здраве, или поне отношението към съответните индивиди, не са много положителни...
"...Накрая останахме само аз и ти..." колко пъти съм изричал тази фраза към някое острие, и колко пъти се е оказвала вярна, защото накрая винаги оставаме само аз и вярното ми острие...
"Духът е по-силен от стоманата...", но защо онези духове така се разпиляха при първия повей на вятъра, а само стоманата остана с мен непоклатима... студена и бляскава, единствената топлина, която тя усещаше, бе тази от моето сърце, която чрез кръвта във вените ми се предаваше в стискащите я ръце...
Добре закалена и добре заточена, стоманата никога не ме е предавала... понякога е имала нужда от грижите ми, когато режещият й ръб е загубвал своята острота, но винаги, когато е била с мен и съм имал нужда от нея е изигравала своята роля. Стоманата едва ли има чувство за чест и дълг, но ако имаше - мнозина биха могли само и единствено да се поучат от нея...
Когато за пръв път създадох своята електронна поща преди много години, когато бях по-млад и по-романтично настроен, видях, че има място за подпис, който да бъде отдолу на всяко мое писмо. Тогава сложих една фраза, в която искрено вярвах и продължавам да вярвам, и допреди няколко дни това бе фразата, която заминаваше с всяко мое писмо:
"Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die..."

"Честта е моят Живот,
Честта е мой Дълг,
Честта е моята Съдба
Със и за моята чест ще умра..."

Наскоро (няма и ден) го смених, не защото съм престанал да вярвам тази фраза, която близо десетилетие ми краси писмата, просто смятам новата по-подходяща за заобикалящата ме среда. Думите са като на учител към ученик:
"Honor...
Honor is everything - the greatest of joys, the deepest of sorrows...
Honor is what divides the man from the coward...
But beware, young one, Honor has killed many and the only salvation thou wilt gain is the one in thy soul..."

"<въздишка>Чест...
Честта е всичко - най-великото щастие, най-дълбоката тегоба...
Честта е това, което отличава мъжа от страхливеца...
Но пази се, дете, Честта е убила мнозина, а единственото спасение, което ще получиш е това, което се намира в душата ти..."

В очите на другите може да изглеждам като безумец с остарели идеи и "не за този свят", както са ми казвали неведнъж и не един и двама... Да, но дълбоко в себе си аз имам своята Чест. И когато след много мъки и перипетии я запазя, въпреки всичко, аз имам своята малка победа, и онова чувство на превъзходство - те се предадоха, аз устоях! Аз съм силният, те са слабите! Имам рани, имам контузии, но екстазът от победата на волята премахва всяка болка, физическа и душевна. Победата над всички онези нещастни слабаци, с техните посредствени желания и безволево, лишено от смисъл съществуване... Не, че моето има кой знае какъв смисъл, но поне се забавлявам. В някои случаи печеля и уважение, и то не уважението на онези, които презирам, а на хора, на които държа. Хора, чието мнение има стойност за мен. Хора, които и да не биха издържали, това което съм издържал аз, все пак биха го оценили подобаващо и все по някакъв начин са си заслужили моето уважение.
Колкото и глупаво и безсмислено да звучи на някои: "За мен е въпрос на чест да бъда човек на честта..."

Новините, такива каквито можеха да бъдат:)

Това си беше първоаприлска гавра :))
01 Април 2008, 22:06 Публикувано в BgLOG 12 коментара , 455 прочита
Категории: България, Смях до дупка! :), 42, Нещата от живота, Култура и изкуство, Забавление, Събития, Размисли
Етикети: тери е виновен:)


Актуално от деня:

България – обявена за културен център на Европа
След съвещание в Брюксел, Европейският парламент определи България не само като най-силно грижещата се за културното си наследство страна, но и като страната, възлагаща най-голямо значение в обучението на учениците по родова история и книжовен език. След проучване направено в 32 европейски страни, се оказа, че хората, провели проучването получили най-радушен прием и най-любезно отношение по улиците и в магазините на България. Половината от тези проучващи отказвали да напуснат България, твърдейки, че най-сетне са попаднали в рая. Едва след като агенцията провеждаща проучването се съгласила да открие нов офис в София, те се съгласили да напусната за малко страанта, колкото да си оправят документите, след което по най-бързия начин се върнали обратно тук.

Канадски екип от специалисти на семинар в България относно поддържането на чистотата в градовете
„Ние се смятаме за една от най-напредналите страни в това отношение, но щом дойдох във вашата страна видях, всъщност колко още имаме да учим, за да достигнем и наполовина вашето ниво” – сподели пред нашите репортери ръководотелят на екипа. Чарлс Джонсън. „Ако Господ е създал рая така, както е описано в Библията, то е само защото не е виждал България” – допълва той.

Парното, тока и водата стават безплатни
След като миналата година правителството направи цените на тока, водата и парното символичните 0,1 ст. за КВ/ч., 0,1 ст. за куб. м. вода и 2лв/месец за парно, новият проектозакон предлага те да станат безплатни, обосновавайки се на факта, че преуспяващата българска икономика може да поеме тези разходи без да натоварва излишно държавния бюджет, който досега поемаше част от тези разходи. „Нека не забравяме, че брутният ни вътрешен продукт е достатъчно голям за да можем да даваме заеми на държави като Русия, САЩ, Великобритания, Австралия, Франция и Кот д’Ивоар. Щом можем да си позволи нещо подобно, значи няма да има проблем, ако държавният бюджет поеме и изцяло тези разходи, като смятаме, че това би увеличило комфорта на нашите граждани” – Заяви в интервю премиерът. Градският транспорт също остава безплатен, но цените на междуградския се очаква да спаднат до 50% след поевтиняването на безнина.

Българският лев продължава да държи рекорда за най-скъпа валута
След като измести кувейтскяит динар като най-скъпа валута, българският лев се наложи на международният пазар и като валутата, в която хората имат най-голямо доверие, поради своя устойчив курс и невъзможността да бъде фалшифицирана. Българският лев отдавна се наложи на международните пазари като основна обменна единица, изоставяйки еврото далеч назад, а за щатския долар хората си спомнят мъгляво, като нещо от далечното минало. В Европарламента наскоро бе внесено предложение официална парична единица да бъде Българският лев, а не еврото. В отговор на това предложение, някои Южноамерикански държави, Индия, САЩ, Канада, Австралия, Китай и Япония поискаха също да преминат към български левове. Техните посланници заявиха пред CNN и други световни медии, че биха подкрепили българския лев в налагането му в световен мащаб, като универсална валута.