/Това го писах преди близо 10г. :)))
Я сипи, дядо, грозданка,
С теб да пийна – подпийна
С глътки юнашки, пияндушки,
Глътки кат’ вехта пияница
За Чавдар страшен пияча,
За Чавдар вехта пияница –
Синът на Петко Мезето!
Да пийнат моми и момци
По кръчми и таверни,
Пиячи от планините,
И мъже в хладни механи:
Какви вина е раждала,
Раждала, ражда и сега
Българска асма юнашка,
Какви мезета е хранила,
Харанила, храни и днеска
Нашата кочина хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
Пиянски песни да слушам,
А сам за режим да пея
За режим, дядо, сухиндолски
И за свойте си кахъри,
Кахъри, трезви ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
Ала сипи – не бой се, –
Аз нося на пиене юнашки,
Стомах имам здрав загорски
Та’ко ме никой не почерпи,
Бутилка ще се понесе
По кръчми и по механища –
Кръчмаритее ще я поемат,
Келнерите ще я донесат
И трезвеността ми ще мине,
Трезвеността, дядо, от липса на пиене!
Пък който иска, да пие –
Тежко му, нима ще кажа?
Юнакът неизпито пиене не търпи –
Ала съм думал и думам:
А бе, ти мене уважа’аш ли мъ,
Уважавам, който умее
За чест и слава да пие –
Доброму добро да почерпи,
Лошия с празна бутилка по глава, –
Пък ще си пийна чашата!
неделя, 19 декември 2010 г.
За спорта или по-скоро за липсата му...
21 Януари 2008, 08:46 Публикувано в Спорт 0 коментара , 312 прочита
Това са някои мои нахвърляни мисли, които мислех да превърна в нещо като есе и евентуално да го изпратя за конкурса, но сега засега ще се огранича с груб и недовършен вариант тук...
И каква стана тя? Технически напредък - давай; цивилизация - супер; улесняване на живота - какво по-хубаво от това!
Е да де, ама не де. Да видим какво ни отнеха тези неща. Първо движението. Повечето хора в наше време ги мързи да се движат. Ако можеха щяха да ходят с колата и до комшията. Както се изрази един познат, (който уж беше боксьор!): "Аз ходя докато си стигна до колата"... така-а-ам. Браво. Проблема е, че не е единствен. Но дори и тези без коли приемат подобни стереотипи. Следствието: "Уф, много е далече, не ми се ходи" - казано във връзка с нещо, отдалечено на около 250-300 метра.
Добре. Второ следствие, същия младеж на възраст 18 или 19 години известно време след това го виждам да носи един чувал с дърва за огрев. Не, излъгах, не го носеше, влачеше го с две ръце по земята. Явно му тежеше. Дотук нищо необичайно, ако не броим факта, че чувалът пълен тежи 15, максимум 20 кг, а той го беше напълнил малко над половината. Мдам-м. Сега ще запита накой какво общо има ходенето с физическата сила. Ами може би, ако обичаше да се разхожда, би му харесвало да извършва и друг вид дейности, свързани с физическо натоварване (то пък ходенето едно товарене, ама нейсе) следствие на което мускулите му не биха атрофирали ЧАК толкова много.
Лични наблюдения - някой чака автобуса половин час, при условие че вижда какво е задръстване, и знае, че автобусът ще се забави доста, след което ще му трябва още поне толкова за да стигне до мястото, до което ще пътува - 6-700 метра по нататък, т.е. разстояние, което аз изминавам за няма и 5 минути...
Иначе тук в наш'та мила родина всичките са пиячи, биячи и еб... тенекеджии и са най-големите разбирачи, що се отнася до политиката, спорта (или поне футбола), колите и жените.
За мое най-голямо съжаление деветото следсвтие от Закона на Мърфи е в пълна сила: ("Природата винаги е на страната на скрития дефект") и комбинирано със закона за всеобщата свинска гадост се получава доста кофти резултат. Тя природата си взима своя дан - не са никак малко некролозите на хора на по 40-50 години. 10-15-20 % са заболяли от нещо не лечимо или просто са родени със някакви проблеми (бях чувал за един пич, на който доктора му забранил фитнеса, защото се оказал с някакво вродено заболяване на сърцето и при по-голямо натоварване можел да получи инфаркт). Хубаво, да речем, че и такива ги има - те не са виновни, към този процент спадат и жертвите на случайни куршуми от престрелки, обири с кофти последици, убийства, катастрофи, катастрофи в комбинация с некадърни доктори от спешното, торнада, разярени съпруги и пр. Останалите просто са 'фърлили топа в следствие на своя мързел под една или друга форма - маста им дотолокова се е пропила в тялото, че се е наслоила и по вътрешността на вените. Или от това обездвижване така са се изнежили, че освен атрофиралите мускули и мозъци, имунната им система до такава степен се е разюздила, че и най-леката настинка ги кара да гълтат килата хапчета и да прекарат поне седмица на легло...
нещо огладнях, а и музата ми като че ли се изпари... по нататък ще довършвам...
Това са някои мои нахвърляни мисли, които мислех да превърна в нещо като есе и евентуално да го изпратя за конкурса, но сега засега ще се огранича с груб и недовършен вариант тук...
И каква стана тя? Технически напредък - давай; цивилизация - супер; улесняване на живота - какво по-хубаво от това!
Е да де, ама не де. Да видим какво ни отнеха тези неща. Първо движението. Повечето хора в наше време ги мързи да се движат. Ако можеха щяха да ходят с колата и до комшията. Както се изрази един познат, (който уж беше боксьор!): "Аз ходя докато си стигна до колата"... така-а-ам. Браво. Проблема е, че не е единствен. Но дори и тези без коли приемат подобни стереотипи. Следствието: "Уф, много е далече, не ми се ходи" - казано във връзка с нещо, отдалечено на около 250-300 метра.
Добре. Второ следствие, същия младеж на възраст 18 или 19 години известно време след това го виждам да носи един чувал с дърва за огрев. Не, излъгах, не го носеше, влачеше го с две ръце по земята. Явно му тежеше. Дотук нищо необичайно, ако не броим факта, че чувалът пълен тежи 15, максимум 20 кг, а той го беше напълнил малко над половината. Мдам-м. Сега ще запита накой какво общо има ходенето с физическата сила. Ами може би, ако обичаше да се разхожда, би му харесвало да извършва и друг вид дейности, свързани с физическо натоварване (то пък ходенето едно товарене, ама нейсе) следствие на което мускулите му не биха атрофирали ЧАК толкова много.
Лични наблюдения - някой чака автобуса половин час, при условие че вижда какво е задръстване, и знае, че автобусът ще се забави доста, след което ще му трябва още поне толкова за да стигне до мястото, до което ще пътува - 6-700 метра по нататък, т.е. разстояние, което аз изминавам за няма и 5 минути...
Иначе тук в наш'та мила родина всичките са пиячи, биячи и еб... тенекеджии и са най-големите разбирачи, що се отнася до политиката, спорта (или поне футбола), колите и жените.
За мое най-голямо съжаление деветото следсвтие от Закона на Мърфи е в пълна сила: ("Природата винаги е на страната на скрития дефект") и комбинирано със закона за всеобщата свинска гадост се получава доста кофти резултат. Тя природата си взима своя дан - не са никак малко некролозите на хора на по 40-50 години. 10-15-20 % са заболяли от нещо не лечимо или просто са родени със някакви проблеми (бях чувал за един пич, на който доктора му забранил фитнеса, защото се оказал с някакво вродено заболяване на сърцето и при по-голямо натоварване можел да получи инфаркт). Хубаво, да речем, че и такива ги има - те не са виновни, към този процент спадат и жертвите на случайни куршуми от престрелки, обири с кофти последици, убийства, катастрофи, катастрофи в комбинация с некадърни доктори от спешното, торнада, разярени съпруги и пр. Останалите просто са 'фърлили топа в следствие на своя мързел под една или друга форма - маста им дотолокова се е пропила в тялото, че се е наслоила и по вътрешността на вените. Или от това обездвижване така са се изнежили, че освен атрофиралите мускули и мозъци, имунната им система до такава степен се е разюздила, че и най-леката настинка ги кара да гълтат килата хапчета и да прекарат поне седмица на легло...
нещо огладнях, а и музата ми като че ли се изпари... по нататък ще довършвам...
За едната чест...
29 Януари 2008, 13:45 Публикувано в BgLOG 5 коментара , 366 прочита
Етикети: чест
Чест... как звучи само... а колцина знаят значението на тази дума... дума... дори думите не са това, което бяха... съвременното общество поруга и изгуби смисъла на всичко, останаха само голите обвивки на думите, и те лишени от смисъл, като празен пашкул на пеперуда, отдавна загинала в обвивката си, която веч не ще види бял свят... намират се хора, които могат да кажат що е то чест, без да поглеждат първо в речника, всъщност броя им е горе-долу колкото на хората, които знаят що е то речник и има ли то почва у нас... а колко от тези, които знаят какво е това чест я уважават, почитат и най-вече притежават?? Като процент сигурно са много по-малко от тези, които са чували тази дума...
Всеки те гледа в очите, дава ти дума, а на края при първа възможност се отмята. Което е по-лошото - смята го за съвсем нормално. Затова са измислени и договорите - хората са видели, че думата на другия не струва нищо и са потърсили начин да се подсигурят.
Забелязвам, че това да си държиш на думата е много вреден навик. Вреден е, защото започваш да изискваш, или поне да очакваш, това и от другите, и съответно, понеже шанса да го получиш в повечето случаи е с отрицателни стойности, то и последствията за душевното ти здраве, или поне отношението към съответните индивиди, не са много положителни...
"...Накрая останахме само аз и ти..." колко пъти съм изричал тази фраза към някое острие, и колко пъти се е оказвала вярна, защото накрая винаги оставаме само аз и вярното ми острие...
"Духът е по-силен от стоманата...", но защо онези духове така се разпиляха при първия повей на вятъра, а само стоманата остана с мен непоклатима... студена и бляскава, единствената топлина, която тя усещаше, бе тази от моето сърце, която чрез кръвта във вените ми се предаваше в стискащите я ръце...
Добре закалена и добре заточена, стоманата никога не ме е предавала... понякога е имала нужда от грижите ми, когато режещият й ръб е загубвал своята острота, но винаги, когато е била с мен и съм имал нужда от нея е изигравала своята роля. Стоманата едва ли има чувство за чест и дълг, но ако имаше - мнозина биха могли само и единствено да се поучат от нея...
Когато за пръв път създадох своята електронна поща преди много години, когато бях по-млад и по-романтично настроен, видях, че има място за подпис, който да бъде отдолу на всяко мое писмо. Тогава сложих една фраза, в която искрено вярвах и продължавам да вярвам, и допреди няколко дни това бе фразата, която заминаваше с всяко мое писмо:
"Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die..."
"Честта е моят Живот,
Честта е мой Дълг,
Честта е моята Съдба
Със и за моята чест ще умра..."
Наскоро (няма и ден) го смених, не защото съм престанал да вярвам тази фраза, която близо десетилетие ми краси писмата, просто смятам новата по-подходяща за заобикалящата ме среда. Думите са като на учител към ученик:
"Honor...
Honor is everything - the greatest of joys, the deepest of sorrows...
Honor is what divides the man from the coward...
But beware, young one, Honor has killed many and the only salvation thou wilt gain is the one in thy soul..."
"<въздишка>Чест...
Честта е всичко - най-великото щастие, най-дълбоката тегоба...
Честта е това, което отличава мъжа от страхливеца...
Но пази се, дете, Честта е убила мнозина, а единственото спасение, което ще получиш е това, което се намира в душата ти..."
В очите на другите може да изглеждам като безумец с остарели идеи и "не за този свят", както са ми казвали неведнъж и не един и двама... Да, но дълбоко в себе си аз имам своята Чест. И когато след много мъки и перипетии я запазя, въпреки всичко, аз имам своята малка победа, и онова чувство на превъзходство - те се предадоха, аз устоях! Аз съм силният, те са слабите! Имам рани, имам контузии, но екстазът от победата на волята премахва всяка болка, физическа и душевна. Победата над всички онези нещастни слабаци, с техните посредствени желания и безволево, лишено от смисъл съществуване... Не, че моето има кой знае какъв смисъл, но поне се забавлявам. В някои случаи печеля и уважение, и то не уважението на онези, които презирам, а на хора, на които държа. Хора, чието мнение има стойност за мен. Хора, които и да не биха издържали, това което съм издържал аз, все пак биха го оценили подобаващо и все по някакъв начин са си заслужили моето уважение.
Колкото и глупаво и безсмислено да звучи на някои: "За мен е въпрос на чест да бъда човек на честта..."
Етикети: чест
Чест... как звучи само... а колцина знаят значението на тази дума... дума... дори думите не са това, което бяха... съвременното общество поруга и изгуби смисъла на всичко, останаха само голите обвивки на думите, и те лишени от смисъл, като празен пашкул на пеперуда, отдавна загинала в обвивката си, която веч не ще види бял свят... намират се хора, които могат да кажат що е то чест, без да поглеждат първо в речника, всъщност броя им е горе-долу колкото на хората, които знаят що е то речник и има ли то почва у нас... а колко от тези, които знаят какво е това чест я уважават, почитат и най-вече притежават?? Като процент сигурно са много по-малко от тези, които са чували тази дума...
Всеки те гледа в очите, дава ти дума, а на края при първа възможност се отмята. Което е по-лошото - смята го за съвсем нормално. Затова са измислени и договорите - хората са видели, че думата на другия не струва нищо и са потърсили начин да се подсигурят.
Забелязвам, че това да си държиш на думата е много вреден навик. Вреден е, защото започваш да изискваш, или поне да очакваш, това и от другите, и съответно, понеже шанса да го получиш в повечето случаи е с отрицателни стойности, то и последствията за душевното ти здраве, или поне отношението към съответните индивиди, не са много положителни...
"...Накрая останахме само аз и ти..." колко пъти съм изричал тази фраза към някое острие, и колко пъти се е оказвала вярна, защото накрая винаги оставаме само аз и вярното ми острие...
"Духът е по-силен от стоманата...", но защо онези духове така се разпиляха при първия повей на вятъра, а само стоманата остана с мен непоклатима... студена и бляскава, единствената топлина, която тя усещаше, бе тази от моето сърце, която чрез кръвта във вените ми се предаваше в стискащите я ръце...
Добре закалена и добре заточена, стоманата никога не ме е предавала... понякога е имала нужда от грижите ми, когато режещият й ръб е загубвал своята острота, но винаги, когато е била с мен и съм имал нужда от нея е изигравала своята роля. Стоманата едва ли има чувство за чест и дълг, но ако имаше - мнозина биха могли само и единствено да се поучат от нея...
Когато за пръв път създадох своята електронна поща преди много години, когато бях по-млад и по-романтично настроен, видях, че има място за подпис, който да бъде отдолу на всяко мое писмо. Тогава сложих една фраза, в която искрено вярвах и продължавам да вярвам, и допреди няколко дни това бе фразата, която заминаваше с всяко мое писмо:
"Honor is my Life,
Honor is my Duty,
Honor is my Destiny,
For and with my Honor shall I die..."
"Честта е моят Живот,
Честта е мой Дълг,
Честта е моята Съдба
Със и за моята чест ще умра..."
Наскоро (няма и ден) го смених, не защото съм престанал да вярвам тази фраза, която близо десетилетие ми краси писмата, просто смятам новата по-подходяща за заобикалящата ме среда. Думите са като на учител към ученик:
"
Honor is everything - the greatest of joys, the deepest of sorrows...
Honor is what divides the man from the coward...
But beware, young one, Honor has killed many and the only salvation thou wilt gain is the one in thy soul..."
"<въздишка>Чест...
Честта е всичко - най-великото щастие, най-дълбоката тегоба...
Честта е това, което отличава мъжа от страхливеца...
Но пази се, дете, Честта е убила мнозина, а единственото спасение, което ще получиш е това, което се намира в душата ти..."
В очите на другите може да изглеждам като безумец с остарели идеи и "не за този свят", както са ми казвали неведнъж и не един и двама... Да, но дълбоко в себе си аз имам своята Чест. И когато след много мъки и перипетии я запазя, въпреки всичко, аз имам своята малка победа, и онова чувство на превъзходство - те се предадоха, аз устоях! Аз съм силният, те са слабите! Имам рани, имам контузии, но екстазът от победата на волята премахва всяка болка, физическа и душевна. Победата над всички онези нещастни слабаци, с техните посредствени желания и безволево, лишено от смисъл съществуване... Не, че моето има кой знае какъв смисъл, но поне се забавлявам. В някои случаи печеля и уважение, и то не уважението на онези, които презирам, а на хора, на които държа. Хора, чието мнение има стойност за мен. Хора, които и да не биха издържали, това което съм издържал аз, все пак биха го оценили подобаващо и все по някакъв начин са си заслужили моето уважение.
Колкото и глупаво и безсмислено да звучи на някои: "За мен е въпрос на чест да бъда човек на честта..."
Новините, такива каквито можеха да бъдат:)
Това си беше първоаприлска гавра :))
01 Април 2008, 22:06 Публикувано в BgLOG 12 коментара , 455 прочита
Категории: България, Смях до дупка! :), 42, Нещата от живота, Култура и изкуство, Забавление, Събития, Размисли
Етикети: тери е виновен:)
Актуално от деня:
България – обявена за културен център на Европа
След съвещание в Брюксел, Европейският парламент определи България не само като най-силно грижещата се за културното си наследство страна, но и като страната, възлагаща най-голямо значение в обучението на учениците по родова история и книжовен език. След проучване направено в 32 европейски страни, се оказа, че хората, провели проучването получили най-радушен прием и най-любезно отношение по улиците и в магазините на България. Половината от тези проучващи отказвали да напуснат България, твърдейки, че най-сетне са попаднали в рая. Едва след като агенцията провеждаща проучването се съгласила да открие нов офис в София, те се съгласили да напусната за малко страанта, колкото да си оправят документите, след което по най-бързия начин се върнали обратно тук.
Канадски екип от специалисти на семинар в България относно поддържането на чистотата в градовете
„Ние се смятаме за една от най-напредналите страни в това отношение, но щом дойдох във вашата страна видях, всъщност колко още имаме да учим, за да достигнем и наполовина вашето ниво” – сподели пред нашите репортери ръководотелят на екипа. Чарлс Джонсън. „Ако Господ е създал рая така, както е описано в Библията, то е само защото не е виждал България” – допълва той.
Парното, тока и водата стават безплатни
След като миналата година правителството направи цените на тока, водата и парното символичните 0,1 ст. за КВ/ч., 0,1 ст. за куб. м. вода и 2лв/месец за парно, новият проектозакон предлага те да станат безплатни, обосновавайки се на факта, че преуспяващата българска икономика може да поеме тези разходи без да натоварва излишно държавния бюджет, който досега поемаше част от тези разходи. „Нека не забравяме, че брутният ни вътрешен продукт е достатъчно голям за да можем да даваме заеми на държави като Русия, САЩ, Великобритания, Австралия, Франция и Кот д’Ивоар. Щом можем да си позволи нещо подобно, значи няма да има проблем, ако държавният бюджет поеме и изцяло тези разходи, като смятаме, че това би увеличило комфорта на нашите граждани” – Заяви в интервю премиерът. Градският транспорт също остава безплатен, но цените на междуградския се очаква да спаднат до 50% след поевтиняването на безнина.
Българският лев продължава да държи рекорда за най-скъпа валута
След като измести кувейтскяит динар като най-скъпа валута, българският лев се наложи на международният пазар и като валутата, в която хората имат най-голямо доверие, поради своя устойчив курс и невъзможността да бъде фалшифицирана. Българският лев отдавна се наложи на международните пазари като основна обменна единица, изоставяйки еврото далеч назад, а за щатския долар хората си спомнят мъгляво, като нещо от далечното минало. В Европарламента наскоро бе внесено предложение официална парична единица да бъде Българският лев, а не еврото. В отговор на това предложение, някои Южноамерикански държави, Индия, САЩ, Канада, Австралия, Китай и Япония поискаха също да преминат към български левове. Техните посланници заявиха пред CNN и други световни медии, че биха подкрепили българския лев в налагането му в световен мащаб, като универсална валута.
01 Април 2008, 22:06 Публикувано в BgLOG 12 коментара , 455 прочита
Категории: България, Смях до дупка! :), 42, Нещата от живота, Култура и изкуство, Забавление, Събития, Размисли
Етикети: тери е виновен:)
Актуално от деня:
България – обявена за културен център на Европа
След съвещание в Брюксел, Европейският парламент определи България не само като най-силно грижещата се за културното си наследство страна, но и като страната, възлагаща най-голямо значение в обучението на учениците по родова история и книжовен език. След проучване направено в 32 европейски страни, се оказа, че хората, провели проучването получили най-радушен прием и най-любезно отношение по улиците и в магазините на България. Половината от тези проучващи отказвали да напуснат България, твърдейки, че най-сетне са попаднали в рая. Едва след като агенцията провеждаща проучването се съгласила да открие нов офис в София, те се съгласили да напусната за малко страанта, колкото да си оправят документите, след което по най-бързия начин се върнали обратно тук.
Канадски екип от специалисти на семинар в България относно поддържането на чистотата в градовете
„Ние се смятаме за една от най-напредналите страни в това отношение, но щом дойдох във вашата страна видях, всъщност колко още имаме да учим, за да достигнем и наполовина вашето ниво” – сподели пред нашите репортери ръководотелят на екипа. Чарлс Джонсън. „Ако Господ е създал рая така, както е описано в Библията, то е само защото не е виждал България” – допълва той.
Парното, тока и водата стават безплатни
След като миналата година правителството направи цените на тока, водата и парното символичните 0,1 ст. за КВ/ч., 0,1 ст. за куб. м. вода и 2лв/месец за парно, новият проектозакон предлага те да станат безплатни, обосновавайки се на факта, че преуспяващата българска икономика може да поеме тези разходи без да натоварва излишно държавния бюджет, който досега поемаше част от тези разходи. „Нека не забравяме, че брутният ни вътрешен продукт е достатъчно голям за да можем да даваме заеми на държави като Русия, САЩ, Великобритания, Австралия, Франция и Кот д’Ивоар. Щом можем да си позволи нещо подобно, значи няма да има проблем, ако държавният бюджет поеме и изцяло тези разходи, като смятаме, че това би увеличило комфорта на нашите граждани” – Заяви в интервю премиерът. Градският транспорт също остава безплатен, но цените на междуградския се очаква да спаднат до 50% след поевтиняването на безнина.
Българският лев продължава да държи рекорда за най-скъпа валута
След като измести кувейтскяит динар като най-скъпа валута, българският лев се наложи на международният пазар и като валутата, в която хората имат най-голямо доверие, поради своя устойчив курс и невъзможността да бъде фалшифицирана. Българският лев отдавна се наложи на международните пазари като основна обменна единица, изоставяйки еврото далеч назад, а за щатския долар хората си спомнят мъгляво, като нещо от далечното минало. В Европарламента наскоро бе внесено предложение официална парична единица да бъде Българският лев, а не еврото. В отговор на това предложение, някои Южноамерикански държави, Индия, САЩ, Канада, Австралия, Китай и Япония поискаха също да преминат към български левове. Техните посланници заявиха пред CNN и други световни медии, че биха подкрепили българския лев в налагането му в световен мащаб, като универсална валута.
За булките...
Това бе писано на времето за милата ми съпруга, добре, че има Хумор за Чувство :)))
13 Май 2008, 23:27 Публикувано в BgLOG 43 коментара , 1264 прочита
Етикети: shogun, eowyn, булки, queen blunder, cvety, tanichka:)
Това е материал, който писах преди време в наш'то уики, но поради някакви незнайни за мен обстоятелства пише, че бил от анонимен. По мое нескромно мнение, мат'риалчето си заслужава и с цел да не се загуби много го изтипосвам тук, та да блесне...:)
МАТ'РИАЛА (с леки, незначителни изменения):
Булки
1. Произход и същност:
Из блог общността се срещат и жени наричани "булки" (Heartus breakerus). Те произлизат от вида "годеница", който пък е еволюирал от "мома за женене". Основната отличителна черта на тези индивиди е факта, че избират един-единствен партньор за през остатъка от живота си, окончателно разбивайки сърцата на всички останали свои обожатели. След определен ритуал (ще го наречем условно "сватба"), при който става официалната трансформация, дори и най-скептичните обожатели вече са убедени, че тя е завършена и какавидата вече е пеперудка, така да се каже, и няма намерение да се връща назад. Това понякога има катастрофални последици за мъжката популация на хора, гУведЪ (за тях по-късно доп. материал - представители Lord deSword, кума му и разни подобни индивиди), и всякакви други влюбени или просто привлечени от дадения представител на вида "булка". Намаляването на популацията се дължи предимно на факта, че мнозина пряко или косвено се самоубиват отчаяни, че не те са причината за трансформацията. Преките самоубийства са: срязване на вените (подобно е на колене, но се прави по крайниците), колене(нанасяне на прорезни рани по жизненоважните органи на тялото - най-често по врата или в стомаха), стреляне (като колене, но се прави с пистолет, и най-често в слепоочието или в гърлото), скачане от височини (смятам, че няма нужда от обяснения), опити да се направи покушение срещу съпруга й, при условие, че на последния хобитата му са бойни изкуства и/или хладни/огнестрелни оръжия (всеки следовател би се съгласил, че това не е убийство, а чисто самоубийство). Към косвените самоубийства приспадат напиване до безпаметност (и последвали отравяне, падане от височини или блъсаване от бързо движещи се автомобили, като относно автопроизшествието - то може да се направи и нарочно, премествайки жертвата в първата графа). При автопроизшествия, понякога в следователските записки варират изказвания от рода на: "...Жертвата е ударена с тъп предмет, най-вероятно локомотив...".
2. Отличителни белези:
Цветът на козината по горната част на главата е най-различен и при някои представители понякога се сменя за часове, той може да варира по желание на индивида от съвесем естествените черно, жълто, червено, кафяво, жълто-кафяво/черно (окраска като на леопард, но като гледан през негатив, т.е. петната са жълти, а не кафяво-черни), до не толкова естествените зелено, синьо, льоляво, морскожълто, небеснокафяво и сенчестолилаво). Самите косми от своя страна много често са с различна дължина и форма (условно наричана "приНческа"). Основна особеност на тези промени в косменото покритие е факта, че индивида посещава области, където мъжките индивиди (или поне тези, които изглеждат и се държат като мъжки), не припарват поради факта, че изпитват панически ужас и смъртен страх от подобни места, условно наричани "фризьорски салон". Понякога подобни посещения се отразяват и на партньора на "булката", който получава една още неизследвана болест, която за щастие е краткотрайна и не винаги завършва с инфаркт. Симптомите й са: широко облещени очи, конвулсии по тялото и загуба на способност за комуникация, като единствени звук, който индивидът издава наподобява: "К-к-к-колко???".
Цветът и дължината на ноктите също доста често варират и в интерес на истината цветът рядко се запазва за повече от няколко дни, поради бързи разтеж на ноктите. Тази процедура "булката" вече я прави и когато се е прибрала в обиталището си. Самия процес се характеризира с последвало разперване на ноктите и нежелание на индивида да докосва каквото и да било в следващите няколко часа, намирайки си удобно извинение, да накара партньора си да посвърши малко от къщната работа с цел да не скучае. Интересен факт е, че в повечето случаи настойчивостта на булката към изхвърлянето на боклука от партньора е правопропорционална на важността на мача по телевизията и напеченото положение на терена. (Добре, че не гледам мачове, но затова пък играя игри, в които съдбата на света зависи от мен и правилото важи в пълна сила:))
Понякога индивидите от този вид сменят и цвета на кожата си на някои места, по специално около очите и устните. Този процес е познат от дълбока древност като "гримиране" (на мъжки диалект "плякотене", "цапотене" или просто "клепане" - последното да не се бърка с клепането на фермерския инструмент "коса", като шанса на булката да знае за този инструмент е обратнопропроционален на времето прекарано пред огледалото). Процеса "гримиране" обикновено се извършва преди излизане където и да било (освен кварталния магазин - не винаги!!!), обикновено причинявайки нервно разстройство у партньора, поради факта, че фразите "изчакай само още две минутки" и "няма да закъснеем много" имат тежки подсъзнателни психологически последици върху нервната му система...
3. Основни представители в Блога:
Eowyn - позната още като "буля Ювина" или "Винката"
Queen Blunder
Shogun
Cvety
Tanichka
За съжаление в архива на автора липсват материали за последните чет'рима представители на вида, затова ако някой разполага с достатъчно материал моля да го сподели с останалите (Жоро, основно на теб разчитам:)). Ето някои характеристики за първия представител:
3.1. Ювина
основни свойства/черти/приложения:
Име: Ювина/Винка (Eowynus)
Ръст: 176см (тя така твърди, тогава защо едвам ми се подава от рамото???)
Тегло: отслабнала е (друг начин за самоубийство е да посочите на някоя булка истинското й тегло)
Години: на 17 юли ще стане с една повече (още по-сигурен начин за самоубийство! Но за разлика от предния не е гарантирано, че е безболезнен!)
Основен (рожден) цвят на косата: черен, засега, интересно е, че откакто е представителка на вида булки, Ювина не си е сменяла цвета на косата!? /Туй ще да е нек'фа аномалия/
Други характеристики:
- носи очила с паячета отстрани на рамките - отиват й;
- нарича съпруга си със всякакви манджи, повечето в необработен вид(пиле, пате, коте, крокодил и т.н. - последното всъщност е повече чифт луксозни ботуши, отколкото манджа, но като направим ботушите, останалото може и за ядене да става);
- незнае какво иска, знае само, че не е това, което иска съпруга й, без значение какво е то, обикновено даже преди да го е чула;
- твърди, че винаги е права и всичко, което казва и прави е правилно, въпреки че обикновено не знае какво прави;
- не знае какво знае, но го знае по-добре от мен;
4. Местообитание (за Eowynus):
-предимно София, но има навика често да мигрира към Етрополе и Пловдив. Миграциите не са сезонни, а по-скоро имат почивен характер с елементи на свиждания при родителите й или тези на съпруга;
....ту би кънтинюуд...
13 Май 2008, 23:27 Публикувано в BgLOG 43 коментара , 1264 прочита
Етикети: shogun, eowyn, булки, queen blunder, cvety, tanichka:)
Това е материал, който писах преди време в наш'то уики, но поради някакви незнайни за мен обстоятелства пише, че бил от анонимен. По мое нескромно мнение, мат'риалчето си заслужава и с цел да не се загуби много го изтипосвам тук, та да блесне...:)
МАТ'РИАЛА (с леки, незначителни изменения):
Булки
1. Произход и същност:
Из блог общността се срещат и жени наричани "булки" (Heartus breakerus). Те произлизат от вида "годеница", който пък е еволюирал от "мома за женене". Основната отличителна черта на тези индивиди е факта, че избират един-единствен партньор за през остатъка от живота си, окончателно разбивайки сърцата на всички останали свои обожатели. След определен ритуал (ще го наречем условно "сватба"), при който става официалната трансформация, дори и най-скептичните обожатели вече са убедени, че тя е завършена и какавидата вече е пеперудка, така да се каже, и няма намерение да се връща назад. Това понякога има катастрофални последици за мъжката популация на хора, гУведЪ (за тях по-късно доп. материал - представители Lord deSword, кума му и разни подобни индивиди), и всякакви други влюбени или просто привлечени от дадения представител на вида "булка". Намаляването на популацията се дължи предимно на факта, че мнозина пряко или косвено се самоубиват отчаяни, че не те са причината за трансформацията. Преките самоубийства са: срязване на вените (подобно е на колене, но се прави по крайниците), колене(нанасяне на прорезни рани по жизненоважните органи на тялото - най-често по врата или в стомаха), стреляне (като колене, но се прави с пистолет, и най-често в слепоочието или в гърлото), скачане от височини (смятам, че няма нужда от обяснения), опити да се направи покушение срещу съпруга й, при условие, че на последния хобитата му са бойни изкуства и/или хладни/огнестрелни оръжия (всеки следовател би се съгласил, че това не е убийство, а чисто самоубийство). Към косвените самоубийства приспадат напиване до безпаметност (и последвали отравяне, падане от височини или блъсаване от бързо движещи се автомобили, като относно автопроизшествието - то може да се направи и нарочно, премествайки жертвата в първата графа). При автопроизшествия, понякога в следователските записки варират изказвания от рода на: "...Жертвата е ударена с тъп предмет, най-вероятно локомотив...".
2. Отличителни белези:
Цветът на козината по горната част на главата е най-различен и при някои представители понякога се сменя за часове, той може да варира по желание на индивида от съвесем естествените черно, жълто, червено, кафяво, жълто-кафяво/черно (окраска като на леопард, но като гледан през негатив, т.е. петната са жълти, а не кафяво-черни), до не толкова естествените зелено, синьо, льоляво, морскожълто, небеснокафяво и сенчестолилаво). Самите косми от своя страна много често са с различна дължина и форма (условно наричана "приНческа"). Основна особеност на тези промени в косменото покритие е факта, че индивида посещава области, където мъжките индивиди (или поне тези, които изглеждат и се държат като мъжки), не припарват поради факта, че изпитват панически ужас и смъртен страх от подобни места, условно наричани "фризьорски салон". Понякога подобни посещения се отразяват и на партньора на "булката", който получава една още неизследвана болест, която за щастие е краткотрайна и не винаги завършва с инфаркт. Симптомите й са: широко облещени очи, конвулсии по тялото и загуба на способност за комуникация, като единствени звук, който индивидът издава наподобява: "К-к-к-колко???".
Цветът и дължината на ноктите също доста често варират и в интерес на истината цветът рядко се запазва за повече от няколко дни, поради бързи разтеж на ноктите. Тази процедура "булката" вече я прави и когато се е прибрала в обиталището си. Самия процес се характеризира с последвало разперване на ноктите и нежелание на индивида да докосва каквото и да било в следващите няколко часа, намирайки си удобно извинение, да накара партньора си да посвърши малко от къщната работа с цел да не скучае. Интересен факт е, че в повечето случаи настойчивостта на булката към изхвърлянето на боклука от партньора е правопропорционална на важността на мача по телевизията и напеченото положение на терена. (Добре, че не гледам мачове, но затова пък играя игри, в които съдбата на света зависи от мен и правилото важи в пълна сила:))
Понякога индивидите от този вид сменят и цвета на кожата си на някои места, по специално около очите и устните. Този процес е познат от дълбока древност като "гримиране" (на мъжки диалект "плякотене", "цапотене" или просто "клепане" - последното да не се бърка с клепането на фермерския инструмент "коса", като шанса на булката да знае за този инструмент е обратнопропроционален на времето прекарано пред огледалото). Процеса "гримиране" обикновено се извършва преди излизане където и да било (освен кварталния магазин - не винаги!!!), обикновено причинявайки нервно разстройство у партньора, поради факта, че фразите "изчакай само още две минутки" и "няма да закъснеем много" имат тежки подсъзнателни психологически последици върху нервната му система...
3. Основни представители в Блога:
Eowyn - позната още като "буля Ювина" или "Винката"
Queen Blunder
Shogun
Cvety
Tanichka
За съжаление в архива на автора липсват материали за последните чет'рима представители на вида, затова ако някой разполага с достатъчно материал моля да го сподели с останалите (Жоро, основно на теб разчитам:)). Ето някои характеристики за първия представител:
3.1. Ювина
основни свойства/черти/приложения:
Име: Ювина/Винка (Eowynus)
Ръст: 176см (тя така твърди, тогава защо едвам ми се подава от рамото???)
Тегло: отслабнала е (друг начин за самоубийство е да посочите на някоя булка истинското й тегло)
Години: на 17 юли ще стане с една повече (още по-сигурен начин за самоубийство! Но за разлика от предния не е гарантирано, че е безболезнен!)
Основен (рожден) цвят на косата: черен, засега, интересно е, че откакто е представителка на вида булки, Ювина не си е сменяла цвета на косата!? /Туй ще да е нек'фа аномалия/
Други характеристики:
- носи очила с паячета отстрани на рамките - отиват й;
- нарича съпруга си със всякакви манджи, повечето в необработен вид(пиле, пате, коте, крокодил и т.н. - последното всъщност е повече чифт луксозни ботуши, отколкото манджа, но като направим ботушите, останалото може и за ядене да става);
- незнае какво иска, знае само, че не е това, което иска съпруга й, без значение какво е то, обикновено даже преди да го е чула;
- твърди, че винаги е права и всичко, което казва и прави е правилно, въпреки че обикновено не знае какво прави;
- не знае какво знае, но го знае по-добре от мен;
4. Местообитание (за Eowynus):
-предимно София, но има навика често да мигрира към Етрополе и Пловдив. Миграциите не са сезонни, а по-скоро имат почивен характер с елементи на свиждания при родителите й или тези на съпруга;
....ту би кънтинюуд...
За новата граматика в българският език...
16 Юни 2008, 20:28 Публикувано в BgLOG 31 коментара , 898 прочита
Категории: Правопис и правоговор, Български език, Смях до дупка! :), 42, Нещата от живота, Невчесани мисли
Тъй като езика ни претърпява промени и постоянно се обогатява, предлагам да бъдат включени следните нови граматически норми в българският език, тъй като сегашните вече са остарели и не са в крак с времето и новият ритъм, наложен през последните десетина години.
1. Буквата „Х” да отпадне като първа буква от думите, поради неизползване.
Например, никой не изговваря х-то в следните думи: "харча", "ходя", "хляб", „х*й”, „хасфалт”
2. Буквата „Я” съвсем да отпадне тъй като в много случаи преминава в „е”.
Примерни думи, в които „я”-то е минало в „е”: „хлеб”, т.е. „леб” (вж. т. 1 - всъщност най-често е срещана като „леп”), „дедо”, „млеко”, „обрезвам”, „селенка” и т.н.
3. Някои думи да отпаднат като твърде остаряла (и овехтяла) форма на общуване и да бъдат занестени с по-нови, динамични и по-често употребявани думи. Например:
„извинете” ще бъде заместена с „оп-паа”;
„здравейте” и „привет” – „охооо”;
„какво” – „ко”;
„какъв”/”каква” – „к’ъф”/„к’фа”;
„това” - ”т’фа”;
„ям”, „пия”, ”бия” и ”чукам” – и четирите могат да бъдат заместени от една единствена дума: „плющя” – „Изплющях един леп и една бира”, „изплющях един льольо”, „изплющях на Владо сестрата”.
Малко се разконцентрирах, за това очаквайте продължението:)
---- Ето примерни въпроси за следвеащите матури:
Коя от следните думи се е използвала вместо "оп-паа" през първите 9/10 на ХХ век?
а) 'звиня'айте б) с'ри в) извинете
Отг. В. А и Б навлизат в употреба едва в последното десетилетие на ХХв.
или:
Какво е означавала фразата "Хайл Хитлер" през ХХв? А какво означава сега?
Отг. През ХХ в. "Хайл Хитлер" е означавало "Привет Хитлер", днес то означава: "Оооо, Хинки"
ейй, ама съм идиот, как забравих думата, на която най-много и липсва "х"-то: "Хамериканец"
Категории: Правопис и правоговор, Български език, Смях до дупка! :), 42, Нещата от живота, Невчесани мисли
Тъй като езика ни претърпява промени и постоянно се обогатява, предлагам да бъдат включени следните нови граматически норми в българският език, тъй като сегашните вече са остарели и не са в крак с времето и новият ритъм, наложен през последните десетина години.
1. Буквата „Х” да отпадне като първа буква от думите, поради неизползване.
Например, никой не изговваря х-то в следните думи: "харча", "ходя", "хляб", „х*й”, „хасфалт”
2. Буквата „Я” съвсем да отпадне тъй като в много случаи преминава в „е”.
Примерни думи, в които „я”-то е минало в „е”: „хлеб”, т.е. „леб” (вж. т. 1 - всъщност най-често е срещана като „леп”), „дедо”, „млеко”, „обрезвам”, „селенка” и т.н.
3. Някои думи да отпаднат като твърде остаряла (и овехтяла) форма на общуване и да бъдат занестени с по-нови, динамични и по-често употребявани думи. Например:
„извинете” ще бъде заместена с „оп-паа”;
„здравейте” и „привет” – „охооо”;
„какво” – „ко”;
„какъв”/”каква” – „к’ъф”/„к’фа”;
„това” - ”т’фа”;
„ям”, „пия”, ”бия” и ”чукам” – и четирите могат да бъдат заместени от една единствена дума: „плющя” – „Изплющях един леп и една бира”, „изплющях един льольо”, „изплющях на Владо сестрата”.
Малко се разконцентрирах, за това очаквайте продължението:)
---- Ето примерни въпроси за следвеащите матури:
Коя от следните думи се е използвала вместо "оп-паа" през първите 9/10 на ХХ век?
а) 'звиня'айте б) с'ри в) извинете
Отг. В. А и Б навлизат в употреба едва в последното десетилетие на ХХв.
или:
Какво е означавала фразата "Хайл Хитлер" през ХХв? А какво означава сега?
Отг. През ХХ в. "Хайл Хитлер" е означавало "Привет Хитлер", днес то означава: "Оооо, Хинки"
ейй, ама съм идиот, как забравих думата, на която най-много и липсва "х"-то: "Хамериканец"
Моите познати и други животни
29 Август 2008, 22:33 Публикувано в BgLOG 12 коментара , 569 прочита
Категории: Човекът и природата, 42, Невчесани мисли
Напоследък из блога стана модерно да се дискутира въпроса кои са по-добри – животните или хората. Дали животните са злобни, ‘щото така им харесва, дали хората ги предизвикват, дали еди какво си станало еди защо си – въоПще псюлютнишен идилийка. Аз обаче се замислих. Хареса ми. Не това, което съм измислил... да де, и то ми хареса, затова сле дмалко ще ви го напиша и него. Хареса ми да се замислям. Трябва по-често да го правя. Поне веднъж на високосТна:) И тъй установявам, че вместо само да си седя, си седя и си мисля и... и ако продължа още малко с тия глупости има голяма възможност да забравя какво измислих:)
Стана ми странно защо хората се обиждат на животни. За толкова ли ужасни ги смятат, че ги имат за обида? Но по-веселото в случая е, че всяко животно си има точно определени „лоши” качества, а хората ги имат всичките като съвкупност:)
Например – дебел като свиня, тъп като овца, мирише на пор, с поведение на разгонена кучка – ами хубаво, но като се замисли човек, се оказва, че овцете са само тъпи, свинете са само дебели, поровете ле-еко понамирисват, а кучките като се разгонят и де що видят чеп му се нанизват. А хората не само, че са тъпи и дебели, ами и миришат и като се разгонят си (го) пъхат де що видят удобно местенце.
Още повече, че обикновено хората не разбират поведението на животните и колкото и да е трудно да им набиеш нещо в главите, веднъж вече влязло там, после е неколкократно по-трудно да го избиеш оттам.
Хайде сега да анализираме някои животински поведения – свинята била мръсна. Хмм. Повечето свине, които хората са виждали са затворени в едни помещения наречени „кочини”, чиято площ е колкото прасето да се завърти с мъка. Това помещение никога не се чисти – т.е. животното е принудено да облекчава естествените си нужди там, защото няма друга алтернатива. След като никой не иска да му почисти, то е принудено и да лежи в тях, поради факта, че няма къде другаде да легне, а неможе постоянно да стои изправено на краката си. След това прасето се гледа заради месо и сланина, последната се постига точно чрез обездвижване и скопяване (липсата на някои хормони премахва агресивността и увеличава склонността към затлъстяване). Следователно хората принудително карат прасето да затлъстее и да лежи в лайната. Някои ще излязат с факта, че и дивите прасета имали сланина и лежали в калта – имат сланина само лек слой, който им пази топло през зимата, а лежат в калта през лятото за да се разхладят и най-вече за да се избавят от паразитите. Освен това, основната част от храната, която ядат расте точно в калта. Т.е. те ровят в калта за да оцелеят – човешките деца се замерят с кал, защото смятат, че им е забавно.
Овцата била глупава – абсолютно съм съгласен! Освен човека, овцата е може би единственото друго същество, при което общата интелигентност на групата е константа.
Кучките били ...тътътъ... – ами като мъжете им са помияри и тичат след всяка срещната въртиопашка какви да бъдат?
Някой като много се разбеснее/разиграе го оприличават на маймуна. А защо тогава в зоопарка маймуните се държат доста по-сериозно от посетителите???
И защо една от най-зловрените болести е кръстена на името на животно, което няма нищо общо с нея, за мен ще си остане загадка
Май е крайно време животните да почнат да се обиждат на хора.
Свинята към малкото прасенце – „Като извадиш храната от калта я яж, не я хвърляй обратно като малко човече”
Един пор към друг – „Пич тия дни не съм проветрявал хралупата и взе да мирише като човешко жилище”
Два рака – „Ужас, вчера ми откриха човек на белия дроб”
Мъжката пепелянка към женскат – „Оная човечка, майка ти, ще ни идва на гости”
Две крави – „Алоу, к’во е т’ва виме дет’ си отпуснала – като чалга певица си”
Две магарета – „Тоя се инати като човек”
Овца към друга - "Абе ти откак си изсветли руното и затъпя като ония женски хора със светлите коси"
Категории: Човекът и природата, 42, Невчесани мисли
Напоследък из блога стана модерно да се дискутира въпроса кои са по-добри – животните или хората. Дали животните са злобни, ‘щото така им харесва, дали хората ги предизвикват, дали еди какво си станало еди защо си – въоПще псюлютнишен идилийка. Аз обаче се замислих. Хареса ми. Не това, което съм измислил... да де, и то ми хареса, затова сле дмалко ще ви го напиша и него. Хареса ми да се замислям. Трябва по-често да го правя. Поне веднъж на високосТна:) И тъй установявам, че вместо само да си седя, си седя и си мисля и... и ако продължа още малко с тия глупости има голяма възможност да забравя какво измислих:)
Стана ми странно защо хората се обиждат на животни. За толкова ли ужасни ги смятат, че ги имат за обида? Но по-веселото в случая е, че всяко животно си има точно определени „лоши” качества, а хората ги имат всичките като съвкупност:)
Например – дебел като свиня, тъп като овца, мирише на пор, с поведение на разгонена кучка – ами хубаво, но като се замисли човек, се оказва, че овцете са само тъпи, свинете са само дебели, поровете ле-еко понамирисват, а кучките като се разгонят и де що видят чеп му се нанизват. А хората не само, че са тъпи и дебели, ами и миришат и като се разгонят си (го) пъхат де що видят удобно местенце.
Още повече, че обикновено хората не разбират поведението на животните и колкото и да е трудно да им набиеш нещо в главите, веднъж вече влязло там, после е неколкократно по-трудно да го избиеш оттам.
Хайде сега да анализираме някои животински поведения – свинята била мръсна. Хмм. Повечето свине, които хората са виждали са затворени в едни помещения наречени „кочини”, чиято площ е колкото прасето да се завърти с мъка. Това помещение никога не се чисти – т.е. животното е принудено да облекчава естествените си нужди там, защото няма друга алтернатива. След като никой не иска да му почисти, то е принудено и да лежи в тях, поради факта, че няма къде другаде да легне, а неможе постоянно да стои изправено на краката си. След това прасето се гледа заради месо и сланина, последната се постига точно чрез обездвижване и скопяване (липсата на някои хормони премахва агресивността и увеличава склонността към затлъстяване). Следователно хората принудително карат прасето да затлъстее и да лежи в лайната. Някои ще излязат с факта, че и дивите прасета имали сланина и лежали в калта – имат сланина само лек слой, който им пази топло през зимата, а лежат в калта през лятото за да се разхладят и най-вече за да се избавят от паразитите. Освен това, основната част от храната, която ядат расте точно в калта. Т.е. те ровят в калта за да оцелеят – човешките деца се замерят с кал, защото смятат, че им е забавно.
Овцата била глупава – абсолютно съм съгласен! Освен човека, овцата е може би единственото друго същество, при което общата интелигентност на групата е константа.
Кучките били ...тътътъ... – ами като мъжете им са помияри и тичат след всяка срещната въртиопашка какви да бъдат?
Някой като много се разбеснее/разиграе го оприличават на маймуна. А защо тогава в зоопарка маймуните се държат доста по-сериозно от посетителите???
И защо една от най-зловрените болести е кръстена на името на животно, което няма нищо общо с нея, за мен ще си остане загадка
Май е крайно време животните да почнат да се обиждат на хора.
Свинята към малкото прасенце – „Като извадиш храната от калта я яж, не я хвърляй обратно като малко човече”
Един пор към друг – „Пич тия дни не съм проветрявал хралупата и взе да мирише като човешко жилище”
Два рака – „Ужас, вчера ми откриха човек на белия дроб”
Мъжката пепелянка към женскат – „Оная човечка, майка ти, ще ни идва на гости”
Две крави – „Алоу, к’во е т’ва виме дет’ си отпуснала – като чалга певица си”
Две магарета – „Тоя се инати като човек”
Овца към друга - "Абе ти откак си изсветли руното и затъпя като ония женски хора със светлите коси"
Абонамент за:
Публикации (Atom)